Спомени

Fenix88 (Лоли)
1 5

7 дек. 2009 г., 00:48

Поэзия » Любовная

1848 0 3

"Когато изгубиш или се откажеш от спомените си - тогава губиш и душата си!"

Нарисувах те по памет...

- красиво лице;

- чисти очи;

- така до болка познатите устни..

Лист след лист...

... скица след скица

С трепереща длан те рисувам по спомен...

С трепереща длан късам всичко след тебе.

Мъртва картина! Безмилостен празен поглед...

Как да нарисувам блясъка в очите ти?

Как да нарисувам топлия ти глас?

Как да рисувам как ме докосват ръцете ти...

Мъртва бездушна картина... не може да разкаже за нас!

При мен се притаи тъмнината,

Луната наднича в белите скици...

И изплуваха спомени, крещящи в тишината.

И изплува картина... по-жива от всичко.

Боли от спомените… като изгарящи въглени разкъсват плътта ми.

Но нека боли… тях никой не може да ми вземе!

Нека пазя спомена за тебе... още дълго… дълго време!

Loli (fenix)