Iszaard (Нели Дерали)
62 137
16 окт. 2014 г., 21:57

Спомени 

  Поэзия » Философская
512 0 7

И отново е есен гальовна... По листата се стича умора.

Насред охрата яркото жълто на лъчите рисува спокойно

чудни сцени от други вселени. С други измислени хора.

Или ние сме всъщност и там... Но заключени в спомени. 

 

Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам

през небето, извило грижливо своя бистър простор към звездите.

Като в хладка вода, озарена от толкова силно обичане,

че откривам дома си отново... Той винаги бил е в очите ми.

© Нели Дерали Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Росица!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря за прочита, Анна!

    Благодаря, Милко! Радвам се, че съм липсвала на някого Както и на положителния коментар, разбира се.
  • "И отново..." Отново си тук Нели! Красиво и силно е!Поздрави
  • Това, което казваш е страшно любопитно, защото и за мен "Скитникът между звездите" е любима книга. Освен това, четейки редовете:

    "Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам
    през небето, извило грижливо своя бистър простор към звездите."

    и на мен в съзнанието ми се мярна асоциацията с това гениално произведение на Джек Лондон. И се радвам, че даваш тези толкова интересни и ключови пояснения към текста си.
  • Благодаря ти, Мисана, за този коментар и за оценката! Това стихотворение бе провокирано от съвсем реално преживяване, което ми напомни моето детство и всъщност ранната ми младост когато можех спокойно "да се пренасям", запазвайки напълно или почти напълно вниманието си тук, някъде там, на други места, точно като в "Скитникът между звездите" на Джек Лондон. Точно затова тази книга много ме впечатли и бе едно от първите неща, които ме провокираха да търся отговорите - защо знаем някои неща, без да сме ги чели. Тоест истината, голямата истина е в самите нас. И ако приемем, че завръщането към нея е и завръщане към нашия истински дом, то тогава е съвсем ясно, че домът е в очите ни, в нашия поглед към нещата, които ни заобикалят. Него трябва да променим, тогава всичко сякаш се променя с магическа пръчка и, както е казал Руми, насред блатото отглеждаме рози. Тук лъчите могат да се преведат като лъчи на чистото съзнание, върху които се пренасяме отвъд грубо материалната действителност. Тогава нашето виждане се обединява, започваме да виждаме с едно око, с вътрешното си зрение точно като в хладка вода, бистра, позволяваща съвсем ясни образи. Това е загатвано многократно в практиките за гадаене, както в древността, така и днес. Най-общо тази е посоката, в която може да се тълкува написаното.
  • Едно философско-лирично стихотворение, завършващо с прозрение -
    домът е в очите ни. Тази находка звучи подкупващо просто и вярно, но едва след като вече е била формулирана. Заслугата е изцяло на авторката.
    Тя ни потапя в уникалната си образност, свързана с една "гальовна есен" и нетривиалните размисли, които тя навява чрез ОКОТО на текста:

    "Насред охрата яркото жълто на лъчите рисува спокойно
    чудни сцени от други вселени. С други измислени хора.
    Или ние сме всъщност и там... Но заключени в спомени.
    Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам
    през небето, извило грижливо своя бистър простор към звездите."

    Поздравление, Из! Кратко, но много силно стихотворение си написала,
    завършващо със забележителна поанта:

    "Като в хладка вода, озарена от толкова силно обичане,
    че откривам дома си отново... Той винаги бил е в очите ми."
Предложения
: ??:??