Спомени

Поэзия » Философская

764 0 7

И отново е есен гальовна... По листата се стича умора.

Насред охрата яркото жълто на лъчите рисува спокойно

чудни сцени от други вселени. С други измислени хора.

Или ние сме всъщност и там... Но заключени в спомени.

Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам

през небето, извило грижливо своя бистър простор към звездите.

Като в хладка вода, озарена от толкова силно обичане,

че откривам дома си отново... Той винаги бил е в очите ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря ти, Росица!

2014-10-26T08:57:50+02:00
Eia (Росица Танчева)

Много ми хареса!

2014-10-20T06:51:33+03:00
Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря за прочита, Анна!

Благодаря, Милко! Радвам се, че съм липсвала на някого Както и на положителния коментар, разбира се.

2014-10-18T11:28:46+03:00
milkokanchev62 (Милко Кънчев)

"И отново..." Отново си тук Нели! Красиво и силно е!Поздрави

2014-10-17T22:23:14+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Това, което казваш е страшно любопитно, защото и за мен "Скитникът между звездите" е любима книга. Освен това, четейки редовете:

"Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам
през небето, извило грижливо своя бистър простор към звездите."

и на мен в съзнанието ми се мярна асоциацията с това гениално произведение на Джек Лондон. И се радвам, че даваш тези толкова интересни и ключови пояснения към текста си.

2014-10-17T12:04:05+03:00