И отново е есен гальовна... По листата се стича умора.
Насред охрата яркото жълто на лъчите рисува спокойно
чудни сцени от други вселени. С други измислени хора.
Или ние сме всъщност и там... Но заключени в спомени.
Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам
през небето, извило грижливо своя бистър простор към звездите.
Като в хладка вода, озарена от толкова силно обичане,
че откривам дома си отново... Той винаги бил е в очите ми.