И отново е есен гальовна... По листата се стича умора.
Насред охрата яркото жълто на лъчите рисува спокойно
чудни сцени от други вселени. С други измислени хора.
Или ние сме всъщност и там... Но заключени в спомени.
Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам
през небето, извило грижливо своя бистър простор към звездите.
Като в хладка вода, озарена от толкова силно обичане,
че откривам дома си отново... Той винаги бил е в очите ми.
© Нели Дерали All rights reserved.
Както и на положителния коментар, разбира се.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
