20 июл. 2016 г., 16:44

Спомени

715 0 2

Лятото пак дойде.

Дойде с мириса на липовия цвят.

Дойде със спомена за синьото море.

Дойде със спомена за теб, приятелко.

Няма те до мен сега.

Няма те, но се усмихвам.

Усмихвам се, защото съм

на брега на едно море.

На този бряг получих любовта.

От теб приятелко.

На този бряг светът за мен се промени.

Стана по-красив.

Стана по-добър.

Лятото ще си отиде.

Ще дойде есента заедно

със спомена за теб,

за едно море и любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...