Лятото пак дойде.
Дойде с мириса на липовия цвят.
Дойде със спомена за синьото море.
Дойде със спомена за теб, приятелко.
Няма те до мен сега.
Няма те, но се усмихвам.
Усмихвам се, защото съм
на брега на едно море.
На този бряг получих любовта.
От теб приятелко.
На този бряг светът за мен се промени.
Стана по-красив.
Стана по-добър.
Лятото ще си отиде.
Ще дойде есента заедно
със спомена за теб,
за едно море и любовта.
© Наско кирилов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...