Лятото пак дойде.
Дойде с мириса на липовия цвят.
Дойде със спомена за синьото море.
Дойде със спомена за теб, приятелко.
Няма те до мен сега.
Няма те, но се усмихвам.
Усмихвам се, защото съм
на брега на едно море.
На този бряг получих любовта.
От теб приятелко.
На този бряг светът за мен се промени.
Стана по-красив.
Стана по-добър.
Лятото ще си отиде.
Ще дойде есента заедно
със спомена за теб,
за едно море и любовта.
© Наско кирилов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...