20.07.2016 г., 16:44

Спомени

720 0 2

Лятото пак дойде.

Дойде с мириса на липовия цвят.

Дойде със спомена за синьото море.

Дойде със спомена за теб, приятелко.

Няма те до мен сега.

Няма те, но се усмихвам.

Усмихвам се, защото съм

на брега на едно море.

На този бряг получих любовта.

От теб приятелко.

На този бряг светът за мен се промени.

Стана по-красив.

Стана по-добър.

Лятото ще си отиде.

Ще дойде есента заедно

със спомена за теб,

за едно море и любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...