20.07.2016 г., 16:44

Спомени

718 0 2

Лятото пак дойде.

Дойде с мириса на липовия цвят.

Дойде със спомена за синьото море.

Дойде със спомена за теб, приятелко.

Няма те до мен сега.

Няма те, но се усмихвам.

Усмихвам се, защото съм

на брега на едно море.

На този бряг получих любовта.

От теб приятелко.

На този бряг светът за мен се промени.

Стана по-красив.

Стана по-добър.

Лятото ще си отиде.

Ще дойде есента заедно

със спомена за теб,

за едно море и любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...