Спомени
Когато аз бях мъничко момиче,
в морето гмурках се по цяло лято.
Приказките морски аз обичах,
за кораби, съкровища, пирати.
Умело аз се гмурках под вълните.
Сред тях създавах мои светове.
Никога не стихваха игрите.
Морето бе във детското сърце.
Отиваше си много бързо август
и училището мене ме зовеше.
Оставаха моментите на радост
и на лятото нестихващата песен.
Декември бързо идваше при мен.
Спомням си за много снежни зими.
На коледния дух попадах в плен.
Знаех, че игри безброй ще има.
Спусках се със моята шейна
по зимните и стръмни снежни склонове.
Чувствах в миг безкрайна свобода
и на вятъра замислените тонове.
Лятото и зимата са близки
по свойте детски радости огромни.
Сезони два, обичани от всички,
извайват на децата вечни спомени.
Вече аз момиче съм голямо,
но пак със детски мисли се обличам.
В море и сняг да плувам не престанах.
И лятото, и зимата обичам.
©️ Дарина Дикова, 29.08.2024 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дикова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
