11 нояб. 2025 г., 12:10

Спомени

142 0 2

Спомени за мокър сняг

спомени за селска къща.

И един мистичен влак,

който в детството ме връща.

 

Кротко ме посреща пак

със капчуците си двора

капките отмиват в такт

случки, времена и хора.

 

Дворът е осиротял

някой тръгна надалече

друг е страшно закъснял

и не го очакват вече...

 

Зная че не оправдах

обещаното от вчера

и което пропилях

няма начин да намеря.

 

Късно е за този сняг

късно е да се завръщам.

Спънах се в самотен праг

на забравената къща.

 

Спънах се във своя сън,

в спомена за нещо свято.

Много късно е. Навън

е останал само вятър...

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iva Harizanova Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...