11.11.2025 г., 12:10

Спомени

136 0 2

Спомени за мокър сняг

спомени за селска къща.

И един мистичен влак,

който в детството ме връща.

 

Кротко ме посреща пак

със капчуците си двора

капките отмиват в такт

случки, времена и хора.

 

Дворът е осиротял

някой тръгна надалече

друг е страшно закъснял

и не го очакват вече...

 

Зная че не оправдах

обещаното от вчера

и което пропилях

няма начин да намеря.

 

Късно е за този сняг

късно е да се завръщам.

Спънах се в самотен праг

на забравената къща.

 

Спънах се във своя сън,

в спомена за нещо свято.

Много късно е. Навън

е останал само вятър...

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iva Harizanova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...