21 февр. 2007 г., 23:02
спомени
Като очите си ти спомените пазиш,
като светиня скрито ги държиш.
Да споделяш с някого ти мразиш,
това, което искаш да съхраниш.
Дали във тайника надникваш,
дали поглеждаш милите неща?
Дали със себе си подтикваш
понякога отчайващо страстта?
Боли! И ти навярно много страдаш
по спомени, неизлечими, отпреди.
А как отново искаш да им даваш
това, което страшно ти тежи.
Аз знам, че няма да загубиш
голямата си обич ти към тях.
И ако трябва и мене ще погубиш
в името на вече отминал смях.
Но грях ще бъде ако го направиш,
ако заради тях откажеш се от мен
и всичко между нас ако забравиш,
ще съжаляваш всеки ден.
© Пламена Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И в този стих има много истина. Може би спомените са много пресни. Трябва да мине време. Не насилвай нещата.
-
Хубаво стихотворение! Имаш талант, само трябва да го развиваш
(За последните два реда ти предлагам един по-различен варинат:
"Ако заради тях откажеш се от мен,
И всичко между нас ако забравиш,
Ще съжаляваш всеки ден." Така не звучи страшно, а дори ще се предизвиква още по-силно съжаление и състрадание спрямо този, който "навярно страда по спомени неизлечими" Успехи!!! 
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави!