спомени
Като очите си ти спомените пазиш,
като светиня скрито ги държиш.
Да споделяш с някого ти мразиш,
това, което искаш да съхраниш.
Дали във тайника надникваш,
дали поглеждаш милите неща?
Дали със себе си подтикваш
понякога отчайващо страстта?
Боли! И ти навярно много страдаш
по спомени, неизлечими, отпреди.
А как отново искаш да им даваш
това, което страшно ти тежи.
Аз знам, че няма да загубиш
голямата си обич ти към тях.
И ако трябва и мене ще погубиш
в името на вече отминал смях.
Но грях ще бъде ако го направиш,
ако заради тях откажеш се от мен
и всичко между нас ако забравиш,
ще съжаляваш всеки ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Todos los derechos reservados
