21.02.2007 г., 23:02 ч.

спомени 

  Поезия
607 0 3
Като очите си ти спомените пазиш, като светиня скрито ги държиш. Да споделяш с някого ти мразиш, това, което искаш да съхраниш. Дали във тайника надникваш, дали поглеждаш милите неща? Дали със себе си подтикваш понякога отчайващо страстта? Боли! И ти навярно много страдаш по спомени, неизлечими, отпреди. А как отново искаш да им даваш това, което страшно ти тежи. Аз знам, че няма да загубиш голямата си обич ти към тях. И ако трябва и мене ще погубиш в името на вече отминал смях. Но грях ще бъде ако го направиш, ако заради тях откажеш се от мен и всичко между нас ако забравиш, ще съжаляваш всеки ден.

© Пламена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса, Плами!
    Поздрави!
  • И в този стих има много истина. Може би спомените са много пресни. Трябва да мине време. Не насилвай нещата.
  • Хубаво стихотворение! Имаш талант, само трябва да го развиваш
    (За последните два реда ти предлагам един по-различен варинат:
    "Ако заради тях откажеш се от мен,
    И всичко между нас ако забравиш,
    Ще съжаляваш всеки ден." Така не звучи страшно, а дори ще се предизвиква още по-силно съжаление и състрадание спрямо този, който "навярно страда по спомени неизлечими" Успехи!!!
Предложения
: ??:??