Като очите си ти спомените пазиш, като светиня скрито ги държиш. Да споделяш с някого ти мразиш, това, което искаш да съхраниш. Дали във тайника надникваш, дали поглеждаш милите неща? Дали със себе си подтикваш понякога отчайващо страстта? Боли! И ти навярно много страдаш по спомени, неизлечими, отпреди. А как отново искаш да им даваш това, което страшно ти тежи. Аз знам, че няма да загубиш голямата си обич ти към тях. И ако трябва и мене ще погубиш в името на вече отминал смях. Но грях ще бъде ако го направиш, ако заради тях откажеш се от мен и всичко между нас ако забравиш, ще съжаляваш всеки ден.