Спомени - те идат, без да питат,
спомени обсебват ми ума,
дали е ден или е нощ - не спират,
душата бавно те оплитат
в паяжинка от тъга.
Тъга, че повече не ще се върнат
и няма да е пак щастлива тя.
Всеки спомен носи със себе си като „подарък"
океанче от сълзи,
оставя своя отпечатък,
оставя го, за да тежи,
да ми напомня за отминалото време, ...