little_angel91 (Мими)
5 10
3.07.2008 г., 11:18 ч.

Спомени 

  Поезия
621 0 4
 

Спомени - те идат, без да питат,
спомени обсебват ми ума,
дали е ден или е нощ - не спират,
душата бавно те оплитат
в паяжинка от тъга.
Тъга, че повече не ще се върнат
и няма да е пак щастлива тя.

Всеки спомен носи със себе си като „подарък"
океанче от сълзи,
оставя своя отпечатък,
оставя го, за да тежи,
да ми напомня за отминалото време,
да изпълва сърчицето ми с радостни сълзи,
че някога било е то щастливо
и карало е лицето ми да заблести
по-силно от слънцето дори.

Но сърчицето днес не е щастливо,
не пръска своите радостни искри,
то на парченца се е раздробило,
но още продължава да тупти,
то все така обича
и помни тези спомени добри,
от тях не ще да се отрича,
защото без спомени
и БЪДЕЩЕТО ЩЕ ГОРЧИ.

© Мими Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??