Спомени

На огнището догаря последната жар,

угасват в мен и последните страсти.

Идва нощ, умира последний угар...

Спомням си твоето тяло. И дъха ти отчасти.

Сам до огнището явно потъвам във спомени.

Припомням си летните дни носталгично,

как бяха те от есента студена прогонени...

И става ми тъжно... почти елегично.

С вкус на жал и тъга са нощите мои,

а сънищата винаги -  несподелени.

И като дърво, нападнато от хиляди порои,

пазя  си листата (тоест спомените ни зелени.)