Спомени
На огнището догаря последната жар,
угасват в мен и последните страсти.
Идва нощ, умира последний угар...
Спомням си твоето тяло. И дъха ти отчасти.
Сам до огнището явно потъвам във спомени.
Припомням си летните дни носталгично,
как бяха те от есента студена прогонени...
И става ми тъжно... почти елегично.
С вкус на жал и тъга са нощите мои,
а сънищата винаги - несподелени.
И като дърво, нападнато от хиляди порои, ...