Спомени

Poetry » Love

774 0 1

Спомени

На огнището догаря последната жар,

угасват в мен и последните страсти.

Идва нощ, умира последний угар...

Спомням си твоето тяло. И дъха ти отчасти.

Сам до огнището явно потъвам във спомени.

Припомням си летните дни носталгично,

как бяха те от есента студена прогонени...

И става ми тъжно... почти елегично.

С вкус на жал и тъга са нощите мои,

а сънищата винаги - несподелени.

И като дърво, нападнато от хиляди порои,

пазя си листата (тоест спомените ни зелени.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

с вкус на жал и тъга...
прекрасна мъжка лирика...!
изненада ме, Християне...много приятно.

2008-06-15T13:54:10+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0