Спомени алени

Поэзия » Философская

742 1 8

В спомени изгревно алени

ярко се мярка селото,

дето от дързост запалени –

бодро трептяха мечтите.

Помня, – тогава живота

имаше смисъл, защото,

бродещ невинен през дните,

следвах зова на доброто.

В спомени залезно алени

спря да се мярка селото,

дето от дързост запалени –

бодро трептяха мечтите…

Днес е безсмислен живота –

тежък и сив е, защото,

бродещ самотен през дните,

срещнах навсякъде злото…

Писано: 2014-2015, София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

Много благодаря!

2020-07-02T17:30:37+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Аплодисменти за този искрен и силен стих!

2020-07-01T13:54:46+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Прочувствена изповед! Сравнение на две епохи... Демокрацията изведе на показ много негативни явления. Поздравления, Рамадан!

2020-07-01T09:56:24+03:00
Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

Не мисля, че се завръщам към това време, защото стхотворението е писано отдавна, затова съм посочил и периода, когато е писано. Сега редактирам някои стари стихотворения и ги публикувам.

2020-07-01T09:04:23+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Разбирам те, Рамадан, но явно се завръщаш в едно време на болка от което ти е трудно да излезеш...
Дано успееш!

2020-06-30T21:29:09+03:00