Спомени от  детството

Нашарено от сенки е полето.

Размахват нивите перчем.

Рисуват облаците във небето.

Не можем вятъра да спрем!

Над житото трепери чучулига

и пее песни, то се знай.

При "малките" си, спускайки се, стига

и пак се връща в своя рай...

И аромата,  пръскан от липите,

върви към мен, от близкото дере.

Пасат говедата   по келемите.

Отсреща селянин опитва да оре...

Такова бе прочутото ми лято

със спомени останали във мен,

което още ми стои в душата

и без да искам, ме държи във плен!

  24.06.2016г.Драгойново