Jul 26, 2016, 9:51 AM

Спомени от детствотоI

  Poetry
409 0 1

Спомени от  детството

 

Нашарено от сенки е полето.

Размахват нивите перчем.

Рисуват облаците във небето.

Не можем вятъра да спрем!

 

Над житото трепери чучулига

и пее песни, то се знай.

При "малките" си, спускайки се, стига

и пак се връща в своя рай...

 

И аромата,  пръскан от липите,

върви към мен, от близкото дере.

Пасат говедата   по келемите.

Отсреща селянин опитва да оре...

 

Такова бе прочутото ми лято

със спомени останали във мен,

което още ми стои в душата

и без да искам, ме държи във плен!

  24.06.2016г.Драгойново

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...