26 jul 2016, 9:51

Спомени от детствотоI

  Poesía
413 0 1

Спомени от  детството

 

Нашарено от сенки е полето.

Размахват нивите перчем.

Рисуват облаците във небето.

Не можем вятъра да спрем!

 

Над житото трепери чучулига

и пее песни, то се знай.

При "малките" си, спускайки се, стига

и пак се връща в своя рай...

 

И аромата,  пръскан от липите,

върви към мен, от близкото дере.

Пасат говедата   по келемите.

Отсреща селянин опитва да оре...

 

Такова бе прочутото ми лято

със спомени останали във мен,

което още ми стои в душата

и без да искам, ме държи във плен!

  24.06.2016г.Драгойново

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...