26 jul 2016, 9:51

Спомени от детствотоI

  Poesía
411 0 1

Спомени от  детството

 

Нашарено от сенки е полето.

Размахват нивите перчем.

Рисуват облаците във небето.

Не можем вятъра да спрем!

 

Над житото трепери чучулига

и пее песни, то се знай.

При "малките" си, спускайки се, стига

и пак се връща в своя рай...

 

И аромата,  пръскан от липите,

върви към мен, от близкото дере.

Пасат говедата   по келемите.

Отсреща селянин опитва да оре...

 

Такова бе прочутото ми лято

със спомени останали във мен,

което още ми стои в душата

и без да искам, ме държи във плен!

  24.06.2016г.Драгойново

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...