10 окт. 2015 г., 20:02

Спомени за мен

460 0 1

Какво от мене ще остане

във този свят невъзмутим?

Живота в мене ще престане

да бъде тъй непоклатим.

 

Но мойте стъпки ще минават

през книжките със стихове.

Четящите ще ме познават

по мойте нежни грехове.

 

И думите ми сладки, нежни

ще ви почукат на сърце.

И спомени за мене прежни

ще ви докосват със ръце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Казаното отлита, написаното остава", Никола! Кодиран си в стиховете си.
    От тях само зависи дали ще останеш. Никой от нас не знае ще се случи ли това, но всички плахо се надяваме и затова продължаваме да пишем.

    Поздравление за хубавото и лирично стихотворение!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...