10 oct 2015, 20:02

Спомени за мен

  Poesía » Otra
464 0 1

Какво от мене ще остане

във този свят невъзмутим?

Живота в мене ще престане

да бъде тъй непоклатим.

 

Но мойте стъпки ще минават

през книжките със стихове.

Четящите ще ме познават

по мойте нежни грехове.

 

И думите ми сладки, нежни

ще ви почукат на сърце.

И спомени за мене прежни

ще ви докосват със ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Казаното отлита, написаното остава", Никола! Кодиран си в стиховете си.
    От тях само зависи дали ще останеш. Никой от нас не знае ще се случи ли това, но всички плахо се надяваме и затова продължаваме да пишем.

    Поздравление за хубавото и лирично стихотворение!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...