10.10.2015 г., 20:02

Спомени за мен

461 0 1

Какво от мене ще остане

във този свят невъзмутим?

Живота в мене ще престане

да бъде тъй непоклатим.

 

Но мойте стъпки ще минават

през книжките със стихове.

Четящите ще ме познават

по мойте нежни грехове.

 

И думите ми сладки, нежни

ще ви почукат на сърце.

И спомени за мене прежни

ще ви докосват със ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Казаното отлита, написаното остава", Никола! Кодиран си в стиховете си.
    От тях само зависи дали ще останеш. Никой от нас не знае ще се случи ли това, но всички плахо се надяваме и затова продължаваме да пишем.

    Поздравление за хубавото и лирично стихотворение!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...