Спомените в мислите кървят
СПОМЕНИТЕ В МИСЛИТЕ КЪРВЯТ
/на Мая М./
Спомени във мислите кървят,
извикват болки - стари рани,
прегракнали в ушите ни крещят
във ужас думи неразбрани...
И мята се във нас душата,
и чупи нокти в голите стени,
пищи уплашена в телата
на мислите от хиляди злини...
Трепери и се гърчи бясно,
тя иска да забрави всеки миг,
за всичко минало и страстно
за всеки вопъл, всеки вик...
Спомените в мислите кървят,
заравят в болка старо минало.
Разказвайки на всеки по света
за една любов,
живяла и...
изстинала...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
