Спомените в мислите кървят
СПОМЕНИТЕ В МИСЛИТЕ КЪРВЯТ
/на Мая М./
Спомени във мислите кървят,
извикват болки - стари рани,
прегракнали в ушите ни крещят
във ужас думи неразбрани...
И мята се във нас душата,
и чупи нокти в голите стени,
пищи уплашена в телата
на мислите от хиляди злини...
Трепери и се гърчи бясно,
тя иска да забрави всеки миг,
за всичко минало и страстно
за всеки вопъл, всеки вик...
Спомените в мислите кървят,
заравят в болка старо минало.
Разказвайки на всеки по света
за една любов,
живяла и...
изстинала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени