13 июл. 2012 г., 13:24

Споменът за лято

758 0 2

 

 

Утрото е тъй свежо и красиво,

ветрецът лек гали нежните листа,

слънцето усмихва се щастливо,

поздравявайки в този миг света.

 

Аромат на лято навсякъде се носи,

вълшебното ухание на билки и цветя

и пристъпваме с тебе двама боси

по килима пъстър, изпълнен с чудеса.

 

Ще помня винаги тази прелест,

живот искрящ във всяка мъничка душа,

песента за свобода и младост,

момент, събрал в миг вечността.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...