13.07.2012 г., 13:24

Споменът за лято

750 0 2

 

 

Утрото е тъй свежо и красиво,

ветрецът лек гали нежните листа,

слънцето усмихва се щастливо,

поздравявайки в този миг света.

 

Аромат на лято навсякъде се носи,

вълшебното ухание на билки и цветя

и пристъпваме с тебе двама боси

по килима пъстър, изпълнен с чудеса.

 

Ще помня винаги тази прелест,

живот искрящ във всяка мъничка душа,

песента за свобода и младост,

момент, събрал в миг вечността.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...