Утрото е тъй свежо и красиво,
ветрецът лек гали нежните листа,
слънцето усмихва се щастливо,
поздравявайки в този миг света.
Аромат на лято навсякъде се носи,
вълшебното ухание на билки и цветя
и пристъпваме с тебе двама боси
по килима пъстър, изпълнен с чудеса.
Ще помня винаги тази прелест,
живот искрящ във всяка мъничка душа,
песента за свобода и младост,
момент, събрал в миг вечността.
© Христина Михайлова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
