Спомни си...
Когато погледнеш навън,
когато дъжда спокойно пада
спомни си за мен
и за обичта ми голяма.
Спомни си нашите дни
и часовете прекрасни безчет,
и моята обич....
която дарявах на теб.
Погледни ти дъждовните капки
и времето мрачно навън,
спомни си тогава тъгата,
която остави в мен.
Погледни ти сезона студен
и си спомни за моите сълзи,
които проливах за теб
и за твоите грозни лъжи.
Когато погледнеш навън,
когато дъжда спокойно пада
и луната изгрява отвън,
спомни си с обич за мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александрина Василева Все права защищены
