Спомняш ли си?
Тъгуваш ли за отминалите дни?
Тъгуваш ли за отминалите нощи?
Спомняш ли си как сърцето палеше ми ти?
И го правиш все още.
Тъгуваш ли понякога кaжи?
Аз тъгувам в спомена далечен.
Как обичах те, а бе преди.
И как тръгнах по пътя грешен.
Прости ми, ако можеш някога,
душата ми сгреши отново.
Ще ме обичаш, зная всякога
и аз те обичах наготово.
Спомняш ли си дългите алеи,
там под есенните водопади.
Как слънце се опитваше да грее,
пълно с нежни изненади.
Аз сещам се и сгрявам си душата,
от тези мигове прекрасни.
Сбогом, моя обич, свята!
Вече стара си, а ний с теб пораснахме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Добрева Все права защищены
