7 апр. 2023 г., 06:22  

Спомняш ли си

1.2K 1 0

В онзи ден съм когато,
с теб осъмвахме с ветрове.
Сред улици опустели, 
без гласове.

В онзи ден, спомняш ли си? 
С теб седяхме и гледахме,
Лебеди неразделни, 
в езеро.

Седяхме онемели. 
Доплуваха до нас, до брега.
Две души до край неразделни - 
Влюбени.

Погледнахме се странно. 
Този ден и до днес остана в нас,
във сърцата ни, във спомени. 
Завинаги...

Спомняш ли си за онзи ден.
С теб играхме без да спрем.
На пясъка, сред вълните. 
На брега.

Седяхме под звездите.
Огрявахме с поглед нощта.
Сред залеза с китарите.
На брега.

Чайките заслушани, във нас, 
във неземните слова.
Във две Души неразделни -
Влюбени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...