7 апр. 2023 г., 06:22  

Спомняш ли си

1.1K 1 0

В онзи ден съм когато,
с теб осъмвахме с ветрове.
Сред улици опустели, 
без гласове.

В онзи ден, спомняш ли си? 
С теб седяхме и гледахме,
Лебеди неразделни, 
в езеро.

Седяхме онемели. 
Доплуваха до нас, до брега.
Две души до край неразделни - 
Влюбени.

Погледнахме се странно. 
Този ден и до днес остана в нас,
във сърцата ни, във спомени. 
Завинаги...

Спомняш ли си за онзи ден.
С теб играхме без да спрем.
На пясъка, сред вълните. 
На брега.

Седяхме под звездите.
Огрявахме с поглед нощта.
Сред залеза с китарите.
На брега.

Чайките заслушани, във нас, 
във неземните слова.
Във две Души неразделни -
Влюбени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...