7 апр. 2023 г., 06:22  

Спомняш ли си

1.1K 1 0

В онзи ден съм когато,
с теб осъмвахме с ветрове.
Сред улици опустели, 
без гласове.

В онзи ден, спомняш ли си? 
С теб седяхме и гледахме,
Лебеди неразделни, 
в езеро.

Седяхме онемели. 
Доплуваха до нас, до брега.
Две души до край неразделни - 
Влюбени.

Погледнахме се странно. 
Този ден и до днес остана в нас,
във сърцата ни, във спомени. 
Завинаги...

Спомняш ли си за онзи ден.
С теб играхме без да спрем.
На пясъка, сред вълните. 
На брега.

Седяхме под звездите.
Огрявахме с поглед нощта.
Сред залеза с китарите.
На брега.

Чайките заслушани, във нас, 
във неземните слова.
Във две Души неразделни -
Влюбени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...