Apr 7, 2023, 6:22 AM  

Спомняш ли си

1.2K 1 0

В онзи ден съм когато,
с теб осъмвахме с ветрове.
Сред улици опустели, 
без гласове.

В онзи ден, спомняш ли си? 
С теб седяхме и гледахме,
Лебеди неразделни, 
в езеро.

Седяхме онемели. 
Доплуваха до нас, до брега.
Две души до край неразделни - 
Влюбени.

Погледнахме се странно. 
Този ден и до днес остана в нас,
във сърцата ни, във спомени. 
Завинаги...

Спомняш ли си за онзи ден.
С теб играхме без да спрем.
На пясъка, сред вълните. 
На брега.

Седяхме под звездите.
Огрявахме с поглед нощта.
Сред залеза с китарите.
На брега.

Чайките заслушани, във нас, 
във неземните слова.
Във две Души неразделни -
Влюбени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....