Спонтанно...
Стаена болка тихичко ридае,
преди да засълзят очите ми.
Аз искам да усетя края й,
за да се върна към мечтите си...
Къде ли се загубиха, горките?!...
Дали умът ми в ъгъла ги прати -
една към друга тихичко присвити,
да търсят лек за моето проклятие...
Дали сърцето ми, от страх обзето,
захвърли ги, живот преди да видят,
Дали ръцете ми - в юмруци свити,
ги смачкаха за миг... Обидени...
Стаена болка тихичко ридае
преди да засълзят очите ми...
Аз искам да усетя края й,
да падне немощно в нозете ми...
И да намеря пак мечтите си...
Пречистени и преродени...
Да ги запазя във душата си...
И никой да не ми ги вземе!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Златкова Все права защищены
