12 авг. 2007 г., 17:09

Спор (изпростяване)

2K 0 21
Понеже казаха ми, че съм проста,
(не само проста - ами и изречена)
отсякох снощи - думи доста,
ще упражня във спор - да съм начетена.
Уиски с лед и малко ядки...
Готова съм с интелигенти да се боря.
Ега съм просто руса патка
с изкуствен интелект. Ще видим в спора.
Какъв ти спор?! Преди да е започнал,
разпени се той - моят събеседник -
размахва пръст, крещи наточен,
а речникът му - беден, беден...
И чудя се самичка на ума ми -
що трябваше ми лозе на баира?!
На вятъра да хвърлям толкоз думи
във спор неравностоен... Спирам, спирам!
Та предпочитам да съм тъпа патка,
наместо самовлюбена, "Ентелегентна"...
Изречените думи бяха хватка,
капан за мишки. Вътре - опонента. :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какъв ти спор?! Преди да е започнал,
    разпени се той - моят събеседник -
    размахва пръст, крещи наточен,

    стил Вапцаров ("Песен за човека"
    ;] Нямаш равна
  • Ама това съм го пропуснала... Поздрав!
  • Да изпростее може 'секи,
    дори идин интилигент.
    То убу, ама ако е вовеки....
    А па за теби - комплимент!!!

    хихихихи
    Поздравче!
  • победата е за...

    победителя.
    ......................

    поздрав!*
  • аз нямам място в спора, но победата е твоя-страхотно

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...