Спри да ме болиш!
Болиш ме. Страшно ме болиш.
А трябваше да бъде нежност.
Да няма мъка, рани и сълзи
от тази цяла безутешност.
Боли ме толкова, че се разпадам
и сякаш пада жива плът от мен
аз всичко мога да изстрадам
дори да изваля небе
но стига само да поискаш
за тебе слънцето ще свети
в душата мрака си ще боядисам
със багрите на всяко цвете.
Отново ще съм онзи исполин
несгодите събарял тъй, без страх
на всеки облак, светлосин
ще сложа по една звезда
та целият ни свят да блесне
и още сто Луни в нощта
да стане бяло и небесно
а ти и аз да сме денят.
И може, може да ни има
ела сега и просто виж
душата ми на възел се е свила
и спри се! Спри да ме болиш!...
Danny Diester
18.10.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
