Oct 19, 2017, 12:33 AM

Спри да ме болиш! 

  Poetry » Love
756 9 15


Болиш ме. Страшно ме болиш.
А трябваше да бъде нежност.
Да няма мъка, рани и сълзи
от тази цяла безутешност.
Боли ме толкова, че се разпадам
и сякаш пада жива плът от мен
аз всичко мога да изстрадам
дори да изваля небе
но стига само да поискаш
за тебе слънцето ще свети
в душата мрака си ще боядисам
със багрите на всяко цвете.
Отново ще съм онзи исполин
несгодите събарял тъй, без страх
на всеки облак, светлосин
ще сложа по една звезда
та целият ни свят да блесне
и още сто Луни в нощта
да стане бяло и небесно
а ти и аз да сме денят.
И може, може да ни има
ела сега и просто виж
душата ми на възел се е свила
и спри се! Спри да ме болиш!...

 

Danny Diester
18.10.2017

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пресядат в гърлото стиховете ти, Дани!......
  • Благодаря Ви, Ани и Нина! Честта е моя!
  • Страшно хубаво!/щях да кажа ЯКООО/ ама нали сайта е поетичен, и е грубо така...! Аплодисменти, поете!
  • Благодаря, Пепи!
  • Нищо, че е тъжно, хубаво е! Поздрави, Дани!
  • Тъжно и хубаво!
  • Благодаря!... Няма такава жена... А и вече не искам. Това, което ражда главата ми и се подрежда в стих е малко трудно обяснимо и за самият мен. Спират стиховете. Спира писането... Изморих се..
  • Много е красива лириката ти, Дани, но такава любов с души на възели ми изглежда малко страшна. Желая ти да намериш жената, която да я отвърже и да те направи щастлив, ти го заслужаваш!
  • Благодаря, Wishes Марги, сещаш ме за едни мой стих за Принцовете и Принцесите Благодаря
  • Както винаги брилянтно
  • Ако страдаш от несподеленост, то аз не разбирам, какво иска Тя? Та ти си "Рицар на бял кон"! Поздрав!
  • Благодаря Ви! Влюбените поети (колкото и да ми е трудно да се квалифицирам като такъв) обикновено пишат от несподеленост.. Когато са щастливи творят рядко и винаги страстно-влюбено! Аз, щом съм щастлив даже не се и сещам...
    "Прокле ли ме, че искаш да не спирам?
    Обичай ме така, че да утихна!
    Аз вече в стиховете си умирам
    а ти четеш, и все с усмивка..."
  • Привет, Дани! Не знам къде се изгуби Велин, но ти блестиш на небосклона на любовната лирика! Чета те и се сещам за Велин. Двама исполина. Дали той все още е влюбен? За теб виждам, че си.
  • А ти блестиш, Дани! Блестиш по начина, по който въздействаш на читателя... Почувствах...
    Поздравления!
Random works
: ??:??