25 янв. 2008 г., 12:49

Спящо слънце

772 0 0
 Спящо слънце

 

Слънцето тихо се скрива

зад пурпурно червено небе.

Битката свърши, животът замря.

Много паднаха, малко са прави...

Счупени знамена, спомен за величие.

Загубени в миг, нейде в небитието.

Тъжни океани - спокойно и червени,

горящи под лъчите за залязващото слънце,

копнеещи за нощното спокойствие,

събуждащи отдавна забравени чувства.

Розата червена падна, също както моята душа,

надеждата кърви безспирно с болка и тъга

и аз знам, че този живот няма повече смисъл.

В този последна нощ в живота ми

тъмнината се разкъсва от слънчевото море

и аз желая само да сляза долу с теб,

ох, ти прекрасно, спящо слънце.

Защото дори крехкото ми тяло загине,

то няма да позволи на чувствата да си отидат,

защото аз те обичам, сега и завинаги,

един войник, загинал смело в двубой,

един войн на религия по-древна от света,

един жрец, отправил последна молитва

към вечно червеното, спящо слънце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...