Спящо слънце

Слънцето тихо се скрива

зад пурпурно червено небе.

Битката свърши, животът замря.

Много паднаха, малко са прави...

Счупени знамена, спомен за величие.

Загубени в миг, нейде в небитието.

Тъжни океани - спокойно и червени,

горящи под лъчите за залязващото слънце,

копнеещи за нощното спокойствие,

събуждащи отдавна забравени чувства.

Розата червена падна, също както моята душа,

надеждата кърви безспирно с болка и тъга

и аз знам, че този живот няма повече смисъл.

В този последна нощ в живота ми

тъмнината се разкъсва от слънчевото море

и аз желая само да сляза долу с теб,

ох, ти прекрасно, спящо слънце.

Защото дори крехкото ми тяло загине,

то няма да позволи на чувствата да си отидат,

защото аз те обичам, сега и завинаги,

един войник, загинал смело в двубой,

един войн на религия по-древна от света,

един жрец, отправил последна молитва

към вечно червеното, спящо слънце.