Срам ме е, че съм работещата бедна,

че държавата кат муленце ме впрегна.

Блян ли е да съм щастливата жена,

окрадена щом съхна в младостта?

Очернена във ерата на мрачна сган,

посечена от стремето на алчна длан.

Срам ме е, че плачат ми децата!

Ням ли е юнакът ми в душата?!

Срам ме е, че кожите ни сдират,

а в гърдите ни апатия напира…

Срам ме е за майките, бащите,

за родолюбието гниещо в лъжите,

за родните ни къщи и безплодието в лехите,

за майчините вопли и безпътието на дните…

За едните вещи и имоти-

вий убихте нам-б идиоти!!!

Срам ме е, че съм работещата бедна,

че гръб превивам, а в сърце ми приседна…

Срам ме е, че плачат ми децата!

Ням ли е народът на страната?!

И учих, труд положих и обичах,

и раждах-горди българи наричах…

За едните вещи и имоти-управници,

бъдете вий проклети-идиоти!!!

И разстла се черен мрак,

гине български юнак,

гине родна свобода,

наший хляб роден в труда…

Децата си пращаме веч надалече,

старците погребваме скръбно ги вече…

А тая черна, алчна сган,

върлува хищно с ятаган!

Срам, срам, срам,

пее вечният балкан…

Срам, срам, срам,

свири вятър разюздан…

Срам, срам, срам,

пее звън камбанен в храм…

Срам, срам, срам!!!

Българийо-нима съм ням?!

20.11.19 г.