Срам!!!
Срам ме е, че съм работещата бедна,
че държавата кат муленце ме впрегна.
Блян ли е да съм щастливата жена,
окрадена щом съхна в младостта?
Очернена във ерата на мрачна сган,
посечена от стремето на алчна длан.
Срам ме е, че плачат ми децата!
Ням ли е юнакът ми в душата?!
Срам ме е, че кожите ни сдират,
а в гърдите ни апатия напира…
Срам ме е за майките, бащите,
за родолюбието гниещо в лъжите,
за родните ни къщи и безплодието в лехите,
за майчините вопли и безпътието на дните…
За едните вещи и имоти-
вий убихте нам-б идиоти!!!
Срам ме е, че съм работещата бедна,
че гръб превивам, а в сърце ми приседна…
Срам ме е, че плачат ми децата!
Ням ли е народът на страната?!
И учих, труд положих и обичах,
и раждах-горди българи наричах…
За едните вещи и имоти-управници,
бъдете вий проклети-идиоти!!!
И разстла се черен мрак,
гине български юнак,
гине родна свобода,
наший хляб роден в труда…
Децата си пращаме веч надалече,
старците погребваме скръбно ги вече…
А тая черна, алчна сган,
върлува хищно с ятаган!
Срам, срам, срам,
пее вечният балкан…
Срам, срам, срам,
свири вятър разюздан…
Срам, срам, срам,
пее звън камбанен в храм…
Срам, срам, срам!!!
Българийо-нима съм ням?!
20.11.19 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Дамянова Всички права запазени
