29 июл. 2016 г., 15:10

Сребърна мечта

1.2K 2 3

        Този текст за песен е написан за инструментала на Николай Колев (Nick Koll) “Проект за песен”. При негово желание му давам пълни права да го използва, както и да го променя, ако реши да направи от него песен.

Линкът по долу е към инструментала публикуван от Николай Колев.

 

Бостан Бостанджиев

 

https://otkrovenia.com/bg/muzika/nick-koll-proekt-za-pesen

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

С тих бадемов щрих

шумолят върбите –

в сенките им скрих

обич аз за теб…

 

Но в този свят неистински –

свят на блян и на мечти,

има нещо много искрено

щом сме двама – аз и ти.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

Есента е стих –

стих за мен и тебе…

Лилии открих,

плуващи в сатен…

 

Как всичко нереално е –

като истинско, почти…

Но магията кристална е,

щом сме двама – аз и ти.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

Вятърът сърдит

обещава буря –

иска този миг

с гняв да отнесе…

 

Но всичко е заключено

с ключ зад четири врати

и каквото се е случило

това е, че сме аз и ти…

 

И каквото се е случило

това е, че сме аз и ти.

 

И каквото се е случило

това е, че сме аз и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...