29.07.2016 г., 15:10

Сребърна мечта

1.2K 2 3

        Този текст за песен е написан за инструментала на Николай Колев (Nick Koll) “Проект за песен”. При негово желание му давам пълни права да го използва, както и да го променя, ако реши да направи от него песен.

Линкът по долу е към инструментала публикуван от Николай Колев.

 

Бостан Бостанджиев

 

https://otkrovenia.com/bg/muzika/nick-koll-proekt-za-pesen

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

С тих бадемов щрих

шумолят върбите –

в сенките им скрих

обич аз за теб…

 

Но в този свят неистински –

свят на блян и на мечти,

има нещо много искрено

щом сме двама – аз и ти.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

Есента е стих –

стих за мен и тебе…

Лилии открих,

плуващи в сатен…

 

Как всичко нереално е –

като истинско, почти…

Но магията кристална е,

щом сме двама – аз и ти.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

Вятърът сърдит

обещава буря –

иска този миг

с гняв да отнесе…

 

Но всичко е заключено

с ключ зад четири врати

и каквото се е случило

това е, че сме аз и ти…

 

И каквото се е случило

това е, че сме аз и ти.

 

И каквото се е случило

това е, че сме аз и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...