Jul 29, 2016, 3:10 PM

Сребърна мечта

  Poetry » Love
1.2K 2 3

        Този текст за песен е написан за инструментала на Николай Колев (Nick Koll) “Проект за песен”. При негово желание му давам пълни права да го използва, както и да го променя, ако реши да направи от него песен.

Линкът по долу е към инструментала публикуван от Николай Колев.

 

Бостан Бостанджиев

 

https://otkrovenia.com/bg/muzika/nick-koll-proekt-za-pesen

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

С тих бадемов щрих

шумолят върбите –

в сенките им скрих

обич аз за теб…

 

Но в този свят неистински –

свят на блян и на мечти,

има нещо много искрено

щом сме двама – аз и ти.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

Есента е стих –

стих за мен и тебе…

Лилии открих,

плуващи в сатен…

 

Как всичко нереално е –

като истинско, почти…

Но магията кристална е,

щом сме двама – аз и ти.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

В сребърна мъгла

нежна луна

с диадема украси нощта.

 

В сребърна мечта

капки роса

упояват есенни листа.

 

Вятърът сърдит

обещава буря –

иска този миг

с гняв да отнесе…

 

Но всичко е заключено

с ключ зад четири врати

и каквото се е случило

това е, че сме аз и ти…

 

И каквото се е случило

това е, че сме аз и ти.

 

И каквото се е случило

това е, че сме аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...