СРЕД 7 000 000 000 СВЕТЛИ ПТИЦИ

... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,

започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,

тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,

в един живот без маска и без грим! – седя и чеша голото си теме –

единствено със мъдрости богат, все тъй си трупам скърби и печали,

минавам през света – неразпознат, с тояжката – и с вехтите сандали,

все тъй провождам щъркела на юг, посрещам го в блатата си напролет,

какъв е смисълът – да крея тук? – наместо да се дигна с него в полет,

когато някой ден отида там, кой бях? – ще питам звездните простори,

мъдрец, или пиян сархош? – не знам, да бъде, както всекиму се стори,

да се разказвам? – може да сгреша пред толкова излъгани зеници...

Бях пътникът с протегната душа сред седем милиарда светли птици.

4 април 2023 г.

гр. София, 19, 45 ч.