17 мая 2011 г., 21:54

Сред мъртвешки студ

659 0 2

Сред мъртвешки студ

Летете, птици на смъртта,
с разкъсващ мозъка ми вой се издигнете
над пустия безкрай,
където миговете са сълзи непреброени!

Изгрейте черни, Слънце и Луна,
покрийте с мрак изпепелената Земя
като с капака на ковчег плътта...
Отдавна мъртва!

Крещете, зли призраци, задгробни сенки,
като кълбо змии в прогнилите ми очни кухини,
които светят с пламъка на атомната бомба
в космическия хаос сред мъртвешки студ...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е зле,хареса ми!
  • Явно така ти харесва.Дадох ти някога съвет-обърни се към хубавото, намери смисъла в объркания( не отричам) ден.По подразбиране трябва да страдаме, да се борим за доброто.Опиши ми в стих друг свят,където има добри и щастливи хора.Бъди и ти един от тях.Иначе еднообразието дотяга.
    Поздрав.Подозирам, че ти само пишеш, а не четеш.Но нейсе, не ти искам пари за съвета.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...