Сред мъртвешки студ
Летете, птици на смъртта,
с разкъсващ мозъка ми вой се издигнете
над пустия безкрай,
където миговете са сълзи непреброени!
Изгрейте черни, Слънце и Луна,
покрийте с мрак изпепелената Земя
като с капака на ковчег плътта...
Отдавна мъртва!
Крещете, зли призраци, задгробни сенки,
като кълбо змии в прогнилите ми очни кухини,
които светят с пламъка на атомната бомба ...