May 17, 2011, 9:54 PM

Сред мъртвешки студ 

  Poetry » Phylosophy
521 0 2

Сред мъртвешки студ

Летете, птици на смъртта,
с разкъсващ мозъка ми вой се издигнете
над пустия безкрай,
където миговете са сълзи непреброени!

Изгрейте черни, Слънце и Луна,
покрийте с мрак изпепелената Земя
като с капака на ковчег плътта...
Отдавна мъртва!

Крещете, зли призраци, задгробни сенки,
като кълбо змии в прогнилите ми очни кухини,
които светят с пламъка на атомната бомба
в космическия хаос сред мъртвешки студ...

 

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не е зле,хареса ми!
  • Явно така ти харесва.Дадох ти някога съвет-обърни се към хубавото, намери смисъла в объркания( не отричам) ден.По подразбиране трябва да страдаме, да се борим за доброто.Опиши ми в стих друг свят,където има добри и щастливи хора.Бъди и ти един от тях.Иначе еднообразието дотяга.
    Поздрав.Подозирам, че ти само пишеш, а не четеш.Но нейсе, не ти искам пари за съвета.
Random works
: ??:??