May 17, 2011, 9:54 PM

Сред мъртвешки студ

656 0 2

Сред мъртвешки студ

Летете, птици на смъртта,
с разкъсващ мозъка ми вой се издигнете
над пустия безкрай,
където миговете са сълзи непреброени!

Изгрейте черни, Слънце и Луна,
покрийте с мрак изпепелената Земя
като с капака на ковчег плътта...
Отдавна мъртва!

Крещете, зли призраци, задгробни сенки,
като кълбо змии в прогнилите ми очни кухини,
които светят с пламъка на атомната бомба
в космическия хаос сред мъртвешки студ...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не е зле,хареса ми!
  • Явно така ти харесва.Дадох ти някога съвет-обърни се към хубавото, намери смисъла в объркания( не отричам) ден.По подразбиране трябва да страдаме, да се борим за доброто.Опиши ми в стих друг свят,където има добри и щастливи хора.Бъди и ти един от тях.Иначе еднообразието дотяга.
    Поздрав.Подозирам, че ти само пишеш, а не четеш.Но нейсе, не ти искам пари за съвета.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...