19 мар. 2013 г., 09:03

Среднощен екшън с кварталната луда

578 0 3

Кварталната луда,
дето живее до нас
в жълтата къща,
която е изоставена,
тази нощ дъждът я подгони
да тропа в прозорците с кански глас
и бездомните кучета
се разлаяха.

Някой почна да псува,
а алармите на колите,
като вой от плющящия дъжд,
се надвикваха с псетата.
Стори ми се,
тя крещеше на някого;
този някой бе мъж.
Гневен мъж.
И като че ли я замери с шишета.

Аз напрегнах слуха си.
По принцип е кротка жена,
но от време на време от нея
се стряска природата -
босонога, с престилка, с цигара,
с бръсната гола глава,
цяло лято безцелно седя
на жълтата къща пред входа.

Ето, удар по яка врата!
Ето, кучешки вой!
Ето, яки псувни!
Як мъжага изскача.
Дано не я бие!

Но това, за което
напрегнах слуха
и което ми пречи
сега да заспя,
беше твоето име,
над някого с твоето име
лудата виеше!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...