Mar 19, 2013, 9:03 AM

Среднощен екшън с кварталната луда

  Poetry
574 0 3

Кварталната луда,
дето живее до нас
в жълтата къща,
която е изоставена,
тази нощ дъждът я подгони
да тропа в прозорците с кански глас
и бездомните кучета
се разлаяха.

Някой почна да псува,
а алармите на колите,
като вой от плющящия дъжд,
се надвикваха с псетата.
Стори ми се,
тя крещеше на някого;
този някой бе мъж.
Гневен мъж.
И като че ли я замери с шишета.

Аз напрегнах слуха си.
По принцип е кротка жена,
но от време на време от нея
се стряска природата -
босонога, с престилка, с цигара,
с бръсната гола глава,
цяло лято безцелно седя
на жълтата къща пред входа.

Ето, удар по яка врата!
Ето, кучешки вой!
Ето, яки псувни!
Як мъжага изскача.
Дано не я бие!

Но това, за което
напрегнах слуха
и което ми пречи
сега да заспя,
беше твоето име,
над някого с твоето име
лудата виеше!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...