19 mar 2013, 9:03

Среднощен екшън с кварталната луда

  Poesía
577 0 3

Кварталната луда,
дето живее до нас
в жълтата къща,
която е изоставена,
тази нощ дъждът я подгони
да тропа в прозорците с кански глас
и бездомните кучета
се разлаяха.

Някой почна да псува,
а алармите на колите,
като вой от плющящия дъжд,
се надвикваха с псетата.
Стори ми се,
тя крещеше на някого;
този някой бе мъж.
Гневен мъж.
И като че ли я замери с шишета.

Аз напрегнах слуха си.
По принцип е кротка жена,
но от време на време от нея
се стряска природата -
босонога, с престилка, с цигара,
с бръсната гола глава,
цяло лято безцелно седя
на жълтата къща пред входа.

Ето, удар по яка врата!
Ето, кучешки вой!
Ето, яки псувни!
Як мъжага изскача.
Дано не я бие!

Но това, за което
напрегнах слуха
и което ми пречи
сега да заспя,
беше твоето име,
над някого с твоето име
лудата виеше!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...