Среднощен крадец
Аз в рокля съм бяла на сини цветя,
той - в риза „хавайска“ на лодки с весла,
прегърнати двама на малка скала,
целувка в нощта, там на брега.
Морето ни кани с красиви вълни.
„Топло съм!“ – казва. – „Ела се гмурни!“
И ето, събличам аз рокля с цветя,
той своята риза на лодки с гребла
и ги оставяме там на брега,
под зоркия поглед на светла луна.
Топло и нежно е, няма измама,
в морето щастливи плуваме двама.
Защо ли, защо ли Нептун завидя
и прати огромна, зелена вълна
и към скалата засилил я мощно,
успя да открадне коварно-среднощно
моята рокля на сини цветя,
и ризата лятна на лодки с гребла!
Как се излъгахме в тази луна!
И ето, че плуват в морето сега -
риза „хавайска“ за морския цар,
за мила русалка роклята, дар...
А аз и той мокри, без дрехи стоим
на малка скала до залива син.
Ръце сме преплели, силно треперим,
изход по-бързо дано да намерим.
А вече денят нощта покорява...
Какво ли ни чака, се питам тогава?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
